---

WELCOME<3

Живота на едно общество протича в едно малко по-различна обстановка. Наблюдава особена величественост на изкуството. Вечният град на изкуството Виена е сборният им пункт, който тайно са завладели. Там ги дебне нищо неподозиращ вирус, който играе с умовете им, докато и последният от тях не обърнe гръб на собственото си Аз и не превърне себе си в чудовище.
Enjoy xx
soon;

i.4special fc; ii.hermes manuscript mission; iii. emojis; iv.more in free zone;


    ~numquam suade mihi vana

    Share
    avatar
    layla.

    Posts : 15
    Join date : 2015-07-31

    ~numquam suade mihi vana

    Post by layla. on Fri Jul 31, 2015 11:38 pm


    layla gray
       Sunt mala quae libas / Ipse venena bibas





    Дъхът й излизаше на пресекулки образувайки малки бели облачета, които се стопяваха също толкова бързо, колкото и се появяваха. Повече нямаше да се върне там. Никога повече нямаше да се върне у дома. Независимо, че изоставяше майка си и сестрите си, независимо, че тях може би ги очакваше същото...  Те нямаше да й помогнат, защото вярваха, че хора от тяхната класа не могат да имат проблеми. Още по-малко от подобен род... Но нямаше да позволи да бъде омърсена по този начин. Може и да бе само на 12, но знаеше със сигурност, че ласките, които бе опитал да й натрапи баща й няколко пъти, нямаха нищо общо с връзката баща-дъщеря. Не можеше да му позволи да стигне по-далеч, дори не можеше да търпи да я докосва по този начин. Трябваше да избяга. Дължеше го на себе си.
    Но никой не дължеше нищо на нея...

    -след шест години-

    Бяха я върнали вкъщи още преди да успее да се качи на автобуса. Последствията бяха много по-ужасни отколкото си бе представяла... За да затворят баща й се бе стигнало до изнасилване. Онзи миг от живота, който й бе отнел безвъзвратно детството.
    Не вярваше във властите, не вярваше в доброто у хората, не вярваше в чудеса...
    Лейла Александра Грей бе порастнала твърде бързо и по твърде неправилен начин.
    Но все пак бе успяла да продължи напред намирайки отдушник за кошмарите си.

    ***

    Страстта към рисуването се бе проявила вечерта след делото. Баща й бе затворен, животното бе прибрано в клетката, но не и споменът, кошмарът. Той винаги щеше да бъде там за нея. Случилото се никога нямаше да бъде „просто забравено”. То щеше да се случва всеки път щом затвореше очи.  За това реши да не заспива. Не и докато тялото й не бе до толкова изтощено, че да изпадне в безпаметен сън. Без приятни сънища, без ужасяващи кошмари...
    Рисуваше звездите. Представяше си, че са златни точици свързани в нишка, която изобразява нещо важно. Нещо, което бе предназначено само за нея. Всяка нощ сядаше в различна позиция на терасата, за да може да нарисува различните послания на звездите.
    Не говореше с никого, най-малко с майка си и сестрите си. Те вярваха, че е полудяла до известна степен и може би бяха прави. Лейла мълчеше упорито, но не защото искаше да я съжаляват... правеше го, защото смяташе, че тези хора са недостойни за нея, защото не са я защитили.

    ***

    Подаръкът за рождения й ден дойде не от семейството й, а от съдбата. Онова животно бе починало в затвора от някакъв неизвестен вирус. Може би се бе заразила от него при онова единствено посещение в затвора. Бе отишла, за да види дали съжалява, но в думите, очите, действията му нямаше нищо такова. Той заслужаваше да умре...

    ***

    За щастие негодникът бе поделил наследството си по равно – по една четвърт за жена му и всяка от трите му дъщери. А тази привидно мъничка част бе съвсем достатъчна, за да живее необезпокоявано цял живот.  
    Взе апартаментът във Виена, Австрия, защото бе най-отдалеченото кътче от дома й в Калифорния. Завърши една от най-престижните художествени академии (само за три години) и бе решена да се реализира като художник и да отвори своя собствена галерия. И ако за това бе нужно да похарчи цялото състояние на онова животно – така и щеше да бъде. Защото й дължеше много повече от парите и смъртта си.
    Дължеше й живот. Дълг, който никога нямаше да бъде изплатен...



    ~ художничка е; вкопчила се е в това вярвайки твърдо, че то е смисълът на съществуването й
    ~заразява се с вируса след особено странно боледуване; след това е опитвала да се самоубие два пъти, но не помни особено много от онези моменти
    ~дарбата й е да улавя кога някой лъже, но понякога има странични ефекти – на моменти самата тя не може да лъже, кара хората да говорят само истината и когато някой лъже я боли (обикновено главата)
    ~трудно се доверява на мъжете, защото смята, че те всички са като баща й






    22✘artist✘lethal virus / lie detection✘selena gomez



    robb stark
    avatar
    animusvox.
    Admin

    Posts : 45
    Join date : 2015-07-23

    Re: ~numquam suade mihi vana

    Post by animusvox. on Sat Aug 01, 2015 12:23 am

    добре дошла<3


    _________________
    ”All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.” ---------

      Current date/time is Sat Sep 23, 2017 6:47 am