---

WELCOME<3

Живота на едно общество протича в едно малко по-различна обстановка. Наблюдава особена величественост на изкуството. Вечният град на изкуството Виена е сборният им пункт, който тайно са завладели. Там ги дебне нищо неподозиращ вирус, който играе с умовете им, докато и последният от тях не обърнe гръб на собственото си Аз и не превърне себе си в чудовище.
Enjoy xx
soon;

i.4special fc; ii.hermes manuscript mission; iii. emojis; iv.more in free zone;


    “it’s dark on the other side. and madness is waiting.”

    Share
    avatar
    brandon holtz;

    Posts : 12
    Join date : 2015-07-31

    “it’s dark on the other side. and madness is waiting.”

    Post by brandon holtz; on Fri Jul 31, 2015 8:28 pm



    /спомен/
    Бавните му стъпки постепенно го отвеждаха все по-напред и по-напред по осветения безкраен коридор.Налагаше се да се сблъсква с лекари, прекалено заети в това да четат току-що получените резултати или разсеяни такива, които водеха разговори на високо интелектуално ниво за психическото състояние на пациентите си.Сякаш никой не забелязваше нищо притеснително, сякаш на никого не му пукаше, макар това да бе работата им, за която получаваха прилични заплати.Нищо не го спираше, докато несигурно продължаваше напред, стараейки се да не изпуска бялото привидение движещо се апатично бавно, но все пак създаващо му затруднения да го следва неотлъчно.Случваше се сякаш да изгуби движещата сила, която го подтикваше да продължи напред и след това му отнемаше повече време, за да настигне бялото привидение, което не спираше нито за миг, навело глава надолу, движещо се без капчица колебание.По този начин се движеха единствено два вида хора - или онези, които бяха убедени в целта си и знаеха къде искат да отидат, или, в нейния случай, хора, изгубили нормалната логична връзка, действащи подобно на зле програмиран робот, който възприемаше електронните импулси, които го задвижваха, по различен, изкривен начин, което водеше до...нежелани последствия.Извика я няколко пъти подред, но тя най-вероятно не го чу или се престори, че не го чува, бе толкова ясно, че не го желаеше до себе си, но той не разбираше защо.За това и я следваше.Неуморно, неотлъчно, готов да отиде, ако се наложи, дори до другия край на света за нея.Би направил всичко, за да се почувства по-добре, точно така както тя някога се бе грижила за неговото здраве.Защо сега не можеше да ѝ помогне?Нима не бе добър, нима не бе всеотдаен?Нима се проваляше, когато тя имаше най-голяма нужда от него?
    Неусетно кога се бяха озовали на покрива;никой не се бе опитал да ги спре, да ги попита къде отиват.Въздухът бе хладен и влажен, неподходящ за среднощни разходки, защото се пропиваше в дрехите, косата, кожата.Полепваше и отказваше да си отиде, просмуквайки се още по-навътре и по-навътре като зараза от която няма лек;зараза, която разяжда онова, на което държиш най-много, онова, което те прави човешко същество.Тя беше болната.Но нима не бе и той?Усещаше ги.Стягащите, неприласкаващи лапи на болестта, които размиваха мислите, чувствата му.Или това бе далечна емоция, идваща от реалността?Защото това тук не беше истина.Бе спомен.Илюзия.Халюцинация.Най-лошият му кошмар свързан с детството.Кошмар, който, подобно на неотшумяваща болест, го преследваше и до този момент, с безмилостното желание да го види съсипан, крещящ, защото това бе единственият начин да се справи с паниката си.
    -Мамо? - Гласът му потрепери, изневери му.Почувства се глупаво, но въпреки това тона му издаваше загриженост и уплаха, които бяха тъй типични за неговата възраст.Защо тя не разбираше?Преди винаги идваше, готова да го утеши след поредния кошмар и да го приласкае в топлите си ръце.Защо сега не можеше да е като тогава?Нуждаеше се от нея.И двамата се нуждаеха един от друг.Защо тогава не можеха да намерят обратния път един към друг?О, той знаеше защо.Заради болестта.Заради онази ужасна, ужасна болест.
    -Мамо, какво правиш там?Слез, моля те...
    Но в отговор тя само полуизръмжа, полу му изшътка да мълчи и продължи да се взира в бездната, която се разкриваше пред и под нея.Той направи крачка, опитвайки се да отиде по-близо до нея, за да може да чуе гласа му от по-кратко разстояние, но нещо го накара да остане на място.Нечии ръце го издърпаха назад повеляващо, заповядващо, да не продължава по-нататък.Тя не го искаше около себе си.Мразеше го.Страхуваше се от него.Мразеше го.А след тези мисли наоколо се разнесе мекият, но притеснен глас на баща му.Той винаги бе така добър в контролирането на гласа си, докато беше около болната си съпруга.Но той знаеше истината.Чу я една нощ, когато не заспа от страх да не сънува кошмари и да няма кой да му помогне след това.Баща му плачеше на долния етаж, търсейки утеха в алкохола.В онази нощ не посмя да слезе при него, защото се опасяваше, че няма да успее да възпре горчивите си, раздиращи емоции.
    И ето го сега.Гласът му тъй мил и успокояващ, приласкаващ я да слезе долу, да се върнат вътре на топло.Първоначално тя се дърпа, противи, но след това се съгласява и той я подхваща със силните си ръце, сваляйки я на земята до себе си.Знае, че е лека като перо в ръцете му.Личи си, вижда, колко е отслабнала.И тогава чува треперещия ѝ, но пълен с ярост глас, който нашепва все по-силно и по-силно.Умолява го да разкара сина им, защото не може да го гледа.Не иска да го поглежда повече, защото е чудовище, убиец и е просто въпрос на време да отнеме и нейния живот.Не осъзнава, че болестта я убива много по-бързо отколкото може да си представи.Но десетгодишното му "аз" не умее да разсъждава толкова задълбочено.То просто запомня жестоките думи, реещи се във въздуха около него като безмилостен камшик, който го удря отново и отново.Няколко сълзи се спускат по лицето му.Но мамо...
    -Махни го от тук!Не виждаш ли, че иска да ме убие?
    - Баща му се опитва да я успокои, вразуми, но вече е късно.Болестта е в един от последните си, най-лоши стадии.Няма връщане назад.Така както в реалността няма за него.И той е болен като нея.И той ще полудее и умре рано или късно.И мисълта, че щеше да нарани невинни хора го ужасяваше и озлобяваше едновременно, спирайки дъха му, карайки го да изпада в поредната нервна криза. - Стига си ме гледал с тези очи, чуваш ли?!Престани, стига, стига, стига!!!Убиец!Ти си УБИЕЦ!
    И преди някой да успее да я спре, тя се изтръгва от ръцете на баща му и изтичва крещяща при него, удряща го.Не чува плача му, нито молбите да спре, преди баща му да се намеси.Тя не чува нищо.И не я интересува.
    -Мамо моля те, какво правиш...?!Мамо!!!

    ✘писател
    ✘още от малък открива, че книгите го влекат много повече от което и да е друго занимание, а около 16-тата си година започва и да прави самостоятелни опити да пише
    ✘мисълта, че е болен и знае как ще завърши това го кара да страни от хората и трудно да завързва по-продължителни познанства
    ✘мозъкът му потиска по-голяма част от травмиращите спомени от детството му, но те постепенно се завръщат като кошмари/халюцинации в резултат на напредването на болестта му





    21✘native✘lethal virus+(creates parallel dimensions/nightmares)✘dylan o'brien



    robb stark
    avatar
    animusvox.
    Admin

    Posts : 45
    Join date : 2015-07-23

    Re: “it’s dark on the other side. and madness is waiting.”

    Post by animusvox. on Fri Jul 31, 2015 8:38 pm

    welcome<3


    _________________
    ”All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.All art is erotic.” ---------

      Current date/time is Tue Nov 21, 2017 3:32 pm